Проф. Вихра Миланова: 70 на сто от хората с депресия не получават лечение

“Депресията е заболяване, което е представлява сериозен медицински, социален и икономически проблем. Тя засяга не само самия пациент, но и най-близкото му обкръжение, и обществото като цяло…. Тя е едно от най-инвалидизиращите заболявания и следващите 10 години ще бъде на първо място като причина за инвалидизация. Поне две години човек е със симптомите на депресия, но само една малка част от нуждаещите се – едва 30 на сто, попадат при точния човек и място за лечение”, каза за БНР проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия на УМБАЛ “Александровска”.

“70 на сто от хората с депресия не получават лечение. Общопрактикуващите лекари не я разпознават често. При нас в Клиниката попадат хора с тежки психични разстойрства или тежка депресия, насочени най-често от психиатър или от личния лекар, или доведени от близки. Седмично през амбулаторния кабинет преминават около 60 – 80 души, като около 40 на сто са с депресия.

Определено има по-голямо търсене на психиатрична помощ. Интересът към допълнително обучение по специалността от страна личните лекари не е голям, защото мотивацията е слаба и затова успехите не са достатъчни.
Има интерес от младите лекари към психиатрията, но отново няма грижа на държавата към тези специалисти. При нас в Клиниката по психиатрия на УМБАЛ “Александровска” специализират 7 млади лекари. Болницата ги обучава и едновременно с това им осигурява заплащане…
Според мен Министерството на здравеопазването трябва да помисли за целеви пари за обучение на тези специализанти по държавна поръчка. Поне за обучението, категорична е още проф. Миланова. И допълва:
Музикотерапия в УМБАЛ Александровска
“Ние сме отворени към обучение на общопрактикуващите лекари, за да може да проследяваме болния и след изписване от специализирана клиника. Така е в повечето страни.
Но у нас за съжаление, това става в много, много редки случаи…Няма също и пациентска организация, която да повлияе върху обществените процеси по темата.

Психиатрите са концентрирани само в големите центрове. Има цели области с един – двама психиатри – това е Видин, Монтана, Берковица, Бяла Слатина.

Има и голям отлив от болничната психиатрична помощ. Хората не желаят да работят в болница, защото е трудно при ниско заплащане…

Натискът е много голям! Обликът на пациентите последните години се промени – те са много или много запуснати, те често са със съпътстваща употреба на психоактивни вещества. Почти ежеседмично търсим съдействие от МВР. Идват изключително агресивни, разрушителни пациенти…болни плюс зависимост, те са наистина страшни …и това трябва да се отчете”, изтъкна за БНР проф. Миланова.
Проф. Петър Маринов – съдебен психиатър, председател на Асоциацията на експертите по психично здраве
“Ние от Асоциацията на експертите по психично здраве участвахме в голямо международно изследване, според което депресията е 5, 7 на сто във всеки един момент в България. При сегашното преброяване това са 386 хиляди души…Психиатрите у нас около 300 и не може един човек да лекува 1000 души с депресия”, съобщи за БНР проф. Петър Маринов, съдебен психиатър, председател на Асоциацията на експертите по психично здраве.
“Световната психиатрична асоциация излезе с един голям обучителен модул – “Депресия при ракови заболявания, при инфаркт на миокарда, при автоимунни заболявания”. Защото депресията стои “прикачена” при много заболявания и това е големият проблем. Искам да кажа и, че вече има “бели лястовици” общопрактикуващи лекари, като д-р Найден Манолов, който защитава дисертация по темата диабет, диабетна невропатия и депресия.
Но институциите не ни подкрепят, дълбоко незаинтересовани си, комуникацията е трудна…, отбеляза още проф. Маринов.
За проследяването на пациентите експертът изтъкна , че ние имаме национален стандарт по психиатрия, който едва ли се спазва от психиатрите или от общопрактикуващите лекари.
“Пациентите, които лекуваме са трудни – тежка болест плюс употреба – направо бяс…Другото което е, тежко психично болни, които трябва да се под перманентен контрол, след изписване от лечебното заведение, вече никой не ги проследява десетилетия какво правят, вместо да стоят два месеца, както е необходимо, ги изписват на първия месец…И никой не носи отговорност какво биха направили те!

Източник: БНР