Доц. Еленко Попов: Пациентът винаги е в сърцето на всичко

“Средностатистическите резултати, които постигаме в България в лечението на онкоболните, независимо,че имаме бърз достъп до специалисти, до изследвания, до диагностика, сочат, че въпреки това сме на едни от водещите места по смъртност от злокачествени заболявания”, посочи д-р Георги Димитров.

“Ние имаме много случаи при напреднало злокачествено заболяване, особено при рак на гърдата, когато не се избира най-добрия подход в лечението.

Направихме анализ преди пандемията и се оказа, че за периода 2015 – 2019 г. при пациентки в София с рак на гърдата, които са в 4- ти стадий и с метастази, 30 на сто са били оперирани, а според всеки европейски гайдлайн първото звено за лечение е химиотерапия (или в взависимост от биологията на тумора – антитуморна терапия) – тоест това са било излиши операции в 99 на сго от случаите. Това е забавило лечението на пациенткити. Понякога хормоналното лечение, назначено от медицински онколог преди операция за контролиране и смаляване на тумора, подпомага за по-добър достъп към операцията”, каза още д-р Димитров.

“Не става въпрос за погрешен подход в избора на терапия. Става въпрос за това, че в съвременната медицина ключовата дума е медицина базирана на доказателствата. Тоест няма грешен и правилен подход, има правилен, по-правилен, най-добър ….. Точно тук идва ролята на правилата за добра медицинска практика”, изтъкна доц. Еленко Попов.

По думите на доц. Попов правилата за добра клинична практика в България не са закон, те са препоръки. Имаме ги, но това трябва да се прави стандартизирано, за да има еднакви резултати навсякъде.

В онкологията е от критично значение т.нар. рефериране – тоест събиране на пациентите в Специализирани центрове, които правят голям оборот от лечения и операции. Имаме ги, но те не са национални и няма всеобхватност на програмите.

Имаме много добър административен контрол, но нямаме добър медицински контрол. Това липсва в Българя – при еди какво си страдание или стадий какво се прави, какви процедури, те отговарят ли на приети правила, какъв е резултатът, какво се очаква, ако не е така, защо е така…В България контролът идва, едва когато се подаде сигнал или жалба, когато вече нещо се е случило…

Според лекарите е много важно да имаме ракови регистри. Защото когато имаш реална статистика, може да се види къде са най-големите пропуски.

“Лечението на един онкоболен не е спринт, то е маратон. Тоест то е много дълго във времето и ако имаш регистър, ти може да видиш пробойните във всяко отделно звено, къде се губи пациента и да се направи корекция”, обясни д-р Димитров.

Данните ги има, статистика има перфектна, но тя не е обобщена и от нея не може да се направят генерални изводи, добави доц. Попов.

И затова и качеството на живот на пациентите със злокачествени заболявания у нас може да се окачестви с една дума – Зависи…

А трябва добрите практики, които ги имаме, да станат база за всички болници. Ние в болница ИСУЛ това го имаме и го прилагаме – няма разлика в качестовото на медицинските услуги, разказа още доц. Попов. И според него борбата за здравето е обща, а пациентът е в сърцето на всичко това.

Източник: БНР