Д-р Асен Меджидиев: Няма нужда от Закон за лекарската грешка, а от правила за добра медицинска практика

“Готови сме ние като служебен кабинет и като съсловна организация на лекарите да предложим изменения в Закона за съсловните организации, за да се променят правомощията на Лекарския съюз и по точно на Етичните комисии към БЛС. В ЕС правомощията на етичните комисии са много големи, както и контролът, който те осъществяват върху лекарите, затова не е необходим Закон за лекарските грешки. Етичните комисии са тези, които са най-компетентните, които могат да оценят къде някой не е спазил правилата за добра медицинска практика и е навредил на пациента. Те трябва да имат право да отнемат права на лекари или да налагат тежки финансови глоби. За това обаче е необходимо час по-скоро да имаме редовен кабинет. Имаме належаща нужда от промени”, каза за БНР д-р Асен Меджидиев, служебен министър на здравеопазването.

“И още – за да се оцени качеството на медицинската услуга, трябва да се въведат правила. Ние в момента имаме само медицински стандарти, но не и правила. Само тогава ще може да се контролира качеството на медицинската услуга, която се предлага от лекаря. За да може да се определи дали има т.нар. “лекарска грешка”, първо трябва да се изгради компетентността, която да я квалифицира. Без да са се произнесли компетентните органи дали има нарушение на този алгоритъм, на този процес на лечение, ние започваме да интерпретираме тази дума – лекарска грешка. А авторитет на един лекар се гради дълго, но може да се срине за секунди …И когато съдебните органи установят, че този лекар не е бил виновен,  вече никой няма да прави репортажи за това…”, заяви д-р Меджидиев.

“През последните десетина години в България има достатъчно здравни стратегии и органи по отношение на темата “лекарска грешка”. Докато аз бях ръководител на ИАМН, около 65 на сто от постъпилите жалби бяха свързани с качеството и своевремнното и адекватно лечение. Най-честите сигнали от пациенти бяха за отказ от медицинска помощ, до достъпа до здравна грижа… А също и жалби от грубо отношение – пациенти и лекари не си говорят”, каза за БНР проф. Златица Петрова.

” Медицинската небрежност не е нито медицинска, нито лекарска грешка. Това е форма на вина – тоест субективното участие на лекаря, неговото отношение, липсата на добрата дължима грижа към пациента. Но това не е някакъв грешен резултат, това е отношение на лекаря към пациента”, изтъкна за БНР адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

“Ако това доведе до вреда на пациента, настъпила вследствие на някаква намеса или бездействие на лекаря, усложнила е състоянието на пациента, но тя е винаги вследствие на опита, на желанието на лекаря все пак да има лекарска намеса и той да осъществи нещо спрямо този пациент. Пациентът ще е в центъра на системата, когато има сигурна работна среда за лекарите. И тогава никой няма да се опасява дали ще има Закон за лекарската грешка, а когато има ясно разписани процеси, процедури, правила, стандарти и всички работят по тях и се надяваме всичко в здравеопазването да се превърне в едни добре регулиран и работещ процес”, каза още адвокат Петрова.

Най-често пациентите се жалват от не навреме поставена и не точна диагноза, което е довело до забавяне на лечението им. Също от това, че им е направено лечение с недостатъчно добро качество. Най-рисковите специалности по отношение на лекарската грешка са хирургия, акушерство и гинекология, анестезиология и реанимация и това се дължи на поредица от фактори”, поясни още Петрова. Експертите са категорични, че Закон за лекарската грешка не е необходим.