Следродилната депресия остава една от най-пренебрегваните теми в обществото, въпреки че засяга значителна част от жените в първите седмици и месеци след раждането. Вместо очакваното усещане за пълно щастие и удовлетворение, много майки се сблъскват със страх, тревожност, апатия и емоционална нестабилност. Това състояние често бива подценено или объркано с обикновена умора. Майките изпитват вина, че не се чувстват така, както „трябва“, и започват да се съмняват в способностите си. 

Появяват се затруднения в грижите за бебето, липса на интерес към ежедневието, безсъние и отчаяние. Вместо подкрепа, често се сблъскват с неразбиране – от семейството, от обществото, понякога дори и от медицинските специалисти.

Натискът да бъдат перфектни – добре изглеждащи, енергични, всеотдайни – може да задълбочи усещането за провал. Образът на „идеалната майка“, наложен от социалните мрежи и популярната култура, създава допълнителна бариера пред онези жени, които се нуждаят от помощ, но се страхуват да я потърсят.

В България липсват достатъчно специализирани услуги за психичното здраве на родилките. Няма редовни профилактични прегледи, психологическата подкрепа е ограничена, а темата често се избягва от страх да не бъде стигматизирана.

Следродилната депресия не е каприз, не е слабост и не е нещо, което „ще мине от само себе си“. Тя е реално състояние, което може да бъде преодоляно, ако бъде разпознато навреме и посрещнато с разбиране, а не с осъждане. Време е грижата за психичното здраве на майките да стане също толкова важна, колкото физическото възстановяване след раждането.