Детските палиативни грижи в България често остават на заден план, въпреки че съществува сериозна нужда от тях.

Д-р Бояна Петкова от Фондация за палиативни грижи за деца "Ида" е гост по темата в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".

Детските палиативни грижи – необходимост, не изключение

"Мястото на детските палиативни грижи е на всички нива – от болничното ниво до извънболничната грижа и подкрепата в семействата. Но за съжаление в България това се случва частично и основно благодарение на усилията на неправителствени организации и конкретни хора, каза за БНР д-р Петкова.

По думите ѝ, в България не съществува достатъчна информираност относно това какво всъщност включват палиативните грижи за деца.

"Когато хората чуят термина палиативни грижи, често си представят само грижи за терминално болни деца. Но това е само част от картината. Палиативната грижа обхваща и деца с хронични заболявания, които имат ограничена продължителност на живота и които се нуждаят от подкрепа през целия си живот".

Д-р Петкова подчерта, че липсата на статистика и регистри за нуждаещите се деца е един от основните проблеми в страната.

"Ние дори не знаем колко деца имат нужда от палиативни грижи, защото няма регистри и съответни данни. Според наши изчисления, в България вероятно има между 5 и 8 хиляди деца, които се нуждаят от такава грижа".

Информираност и обучение за медицинските специалисти

"Палиативните грижи не трябва да бъдат само за последните месеци от живота. Лекарите трябва да бъдат обучени да се справят с ситуации, в които не могат да излекуват, но могат да облекчат болката и да подобрят качеството на живот на децата. За да се предоставят ефективни палиативни грижи, трябва да има специализирани екипи и обучение на медицинския персонал. Има някои усилия за обучение на персонала в болниците, но тези усилия са все още неформални и не са част от системата. Например, в детската онкология на УМБАЛ "Царица Йоанна- ИСУЛ" се полагат усилия за обучение на екипа, но това не е системно решение, което да обхваща всички нуждаещи се деца," поясни д-р Петкова.

Строежът на Национална детска болница - не само заради сградата

Доктор Петкова се спря и на бъдещето на детската болница в България, като подчерта, че новата сграда е само част от цялостната реформа, която е необходима.

"Да, новата детска болница ще улесни работата на лекарите и ще подобри комфорта на пациентите, но това не е достатъчно. Необходимо е да се работи върху качеството на грижата и обучението на медицинския персонал. Детската болница трябва да бъде част от по-голяма реформа в детското здравеопазване".

Тя изрази своето оптимистично мнение, че въпреки трудностите, в България все пак се правят стъпки в правилната посока.

"Независимо, че в Пловдив и Бургас са на финала на детските си болници, никога няма да е излишно в столицата да има Национална детска болница. Защо съвременна тенденция е да има центрове за високо специализирано лечение".

Тоест - необходимо е навсякъде в страната да има една базисно добра педиатрична грижа, така че, където и да отидеш да получиш минимума - една добра медицинска грижа. 

Оттам нататък принципно, специализираните медицински центрове целта им не е да лекуват пневмонии, а да концентрират усилията в лечението на тежки заболявания, на редки заболявания. И в този смисъл никога няма да е излишно да има Национална детска болница. 

В тази болница не би следвало да се лекуват състояния, които могат да се поемат спокойно в доболничната помощ или болничните звена, които са в окръжните или многопрофилните болници, там би трябвало да се поемат тези случаи, смята д-р Бояна Петкова.

"Виждам, че младите лекари започват да имат различна нагласа към пациентите, а за последните 20 години видяхме значително подобрение в много области на здравеопазването. Това ме прави оптимистка за бъдещето".

Призив за системни промени

"Необходима е законодателна промяна, която да включва специализация по палиативна медицина и създаване на специализирани екипи, които да осигуряват грижа за децата не само в болнична, но и в извънболнична среда. Палиативните грижи за деца не трябва да се разглеждат като екзотична или допълнителна грижа - те трябва да станат част от основната медицинска система.

Качествената палиативна грижа за деца е не само въпрос на медицински подход, но и на обществено разбиране и политическа воля. Необходима е цялостна реформа в здравната система, която да осигури необходимата подкрепа за децата и техните семейства, като е важна информираността, обучението на персонала и осигуряването на специализирани екипи".