Мадлен Алгафари

Мадлен Алгафари: Старата нормалност беше болна

Психотерапевтът Мадлен Алгафари споделя как пандемията от коронавирус се е отразила на обществото ни. Според нея има както негативни, така и много позитивни последици за нас и нашия живот. 

Как се отразява почти цяла година пандемична обстановка на психиката и действията на хората?
Не може да има универсален отговор, защото ако на едни хора се отразява с повишаване на страха и на високите нива на тревожност и депресивност, то други хора са изключително доволни от случващото се. Много зависи от типа характер, от цялостния житейския контекст на конкретния човек, както и от духовното му израстване. Различни са реакциите.

Според Вас какви последици ще има за обществото ни от всички наложени ограничения и мерки?
За някой ще повиши тревожността, за друг ще бъде повод да разреши много отлагани в живота си проблеми например. Много партньорски взаимоотношения се пренаредиха, много дълго отлагани решения бяха взети в животите на някои хора за промени, радикални завои в живота – да сменят работа, да сменят партньор, да започнат да учат нещо, да възстановят някакво хоби или занимание с изкуство. Освен това започва да расте духовната интелигентност. Това е разкошно, прекрасно. Много хора започнаха да си задават въпроси. Иначе до сега бяхме сякаш в упойка и живеехме по повърхността някак си, без дълбочина. Докато сега толкова много хора се питат „Защо това, което се случи, е хубаво ?“, „Какви уроци имаме да научим?“, „Какви са поуките, които трябва да си извлечем?“, „Как да бъдем по-силни?“. Всяка трудност калява хората и ги прави по-устойчиви и по-самоуверени. Разбира се, има и посттравматичен стрес. Особено ако някой е преминал тази година през много високи нива на стрес. По същия начин можем да говорим и за посттравматично израстване, за което вече стана въпрос преди малко.

Как можем да преодолеем трудностите и безпокойството, които създаде коронавирусът?
Всички говорят само за страха и за негативизма от пандемията. Никой не си задава въпроса „Защо това, което се случи, е хубаво?“. Да, има последици, но ако човек започне да се пита разни неща и се опита да намери смисъл в случващото се, то тогава, каквато и да е ситуацията, става много по-лесна за преживяване, дори и да е трудна. Някога в концлагера, тези, които са мислели, че са наказани, но не са намерили основание, не са издържали. Онези, които са мислели, че това е каляваща тренировка за бъдещо нещо, което им предстои, както пише Виктор Франкъл в книгата си „Смисълът на живота“, са били освободени и след това са направили големи скокове в живота си. Така че нека поне в края на годината да обърнем прожектора към положителното от пандемията.

Във всяка една секунда човек може да избере какво да вижда. И разбира се, може да си създаде на секундата някакво удоволствие. Достатъчно е да си пуснете любима песен. Ние можем да бъдем щастливи без да променяме големия радиус на събитията. Можем да променим нещо в нашия радиус, където имаме ход – да си пуснем любимата песен, да прегърнем близък човек, да гледаме приятен филм – всичко онова, което носи моментно удоволствие. И като добавим и това да потърсим смисъла на случващото се и да си зададем въпроси за това какви са поуките, всичко може да изглежда съвсем различно. Ние не бива да се връщаме към старата нормалност. Старата нормалност беше болна. Сега, в момента, разбира се, че не е здраво и това, което се случва с всички ограничения. Надявам се една друга нормалност най-после да се възстанови, изгради. Такава, за която аз говоря във всичките си книги много преди да има пандемия, а именно – много по-осъзнат начин на живот, от полето на добротворството, на любовта.

Какво бихте посъветвали всички наши читатели?
Да си зададат въпроса „Как да бъда по-добър човек“. В момента, в който всички започнем да мислим за това, много неща в живота ни биха се променили. Отвъд конкретното събитие пандемия. Много по-големи неща биха се променили. Бих подсказала на всички хора да четат и да си задават въпроси. Ако понякога твърдим, че обратното на вярата е съмнението, то излиза, че най-големият грях е именно то. Ако приемем, че съмнението ни е изгонило от Рая, когато Адам и Ева са изяли ябълката на съмнението, то същото това усъмняване на сегашния ни начин на живот има шанс да ни върне в Рая. Говоря за много по-мащабни и дълбоки насоки за трансформации на светогледа ни, не просто за някакви конкретни действия в момента за справяне с обявената пандемия.