Доц. Михаил Околийски: Конспиративното мислене води до недоверие в мерките

В интервю за Mediafax  доц. Михаил Околийски, представляващ Световната здравна организация в България, коментира данните от последното изследване на СЗО за България. Изследването цели да проследи начина, по който българите гледат на  пандемията, противоепидемичните мерки и ваксините. 

Каква група от хора обхваща изследването на СЗО?
Изследването е структурирано в четири вълни, като всички от тях са проведени до момента. Всяка вълна включва 1000 души. Ние разполагаме с анализите на първите три вълни. За четвъртата вълна са събрани данните, но ще бъдат анализирани до края на годината.

Променила ли се е гледната точка на българите относно конспирациите за коронавируса? Какво показват резултатите?
Резултатите показват, че конспиративното мислене в България е едно от най-високите в Европа и не търпи промени. Даже в някои аспекти – това, че правителството не споделя всичките си аргументи и че някаква друга сила стои зад тази пандемия, са се увеличили. Конспиративното мислене води до недоверие в мерките, които се взимат и следователно до неспазването им. Забелязва се, че най-вече хората, които са склонни към конспиративно мислене, са по-младите, по-ниско образованите и тези с по-нисък финансов статут.

Кои според Вас са причините българите да вярват в тези конспиративни теории? И има ли наистина конкретна група, при която се забелязва тази тенденция?
От изследването се вижда това, че тези характеристики, които споменах по-рано, са основните сред хората, които вярват в конспиративни теории. Разбира се има представители и на други групи, които клонят към конспиративно мислене, което се дължи най-вече на липсата на рационално мислене. През годините в България не беше илюстрирано това да се подкрепя гледната точка на хората, които вярват в науката и които моделират поведението си спрямо рационални и научни факти, за да се предпазват от определени рискове. Друга причина за конспиративното мислене у нас е липсата на здравна култура сред населението, както и липсата на здравно образование в училищата. Освен това при по-възрастните хора си проличава и липсата на структурирани мерки от страна на държавата да им предостави разбираемо всички тези важни послания. От друга страна има много емоции около това конспиративно мислене. Човек търси някакво просто обяснение за сложни процеси в света и по този начин се опитва да съхрани психиката си, търсейки някаква проста схема. Пример за подобно мислене е конспиративната теория, че Бил Гейтс или Сорос стоят зад всичко това и искат да чипират хората. Или пък фармацевтичните компании, които търсят големи печалби и са в заговор с правителствата. А това не е така. Нещата са много по-сложни и хората се страхуват да поемат тази комплексност в света и това, че не един човек или една сила носи отговорност за всички несполуки, а в крайна сметка, че отговорността е на всеки един от нас.
Обществото в България и в частност медиите сме длъжни да подготвим стратегии, които са лесно разбираеми за всички от населението. Това се нарича комуникация на риска и в СЗО още от март месец казвам, че е много важно да има подобна стратегия, която да включва не само интервюта и медийни послания, но и директна работа с работодатели, с полиция и със здравните власти, така че да има единен отговор, единно становище. В България се допусна, включително в медицинското съсловие, различните хора да твърдят коренно противоположни неща, като ще добавя, че голяма част от тях са лекари, но имат различни медицински специалности. Появяват се хора, които твърдят много крайни неща – като това, че вирусът не съществува или че не е толкова опасен, а те всъщност нямат необходимия научен ценз да ги твърдят.

Какво е мнението Ви за ваксините срещу коронавируса?
Ваксините ще бъдат решителният фактор, който ще ни позволи да спечелим войната с коронавируса. Ваксините, които ще бъдат налични за българския гражданин, са минали всички 4 фази на тестване и имат минимални странични ефекти. Ваксините имат дълготрайно действие, то ще бъде потвърдено със сигурност след като започнем да ги поставяме. Надявам се то да е минимум една година, но може и да бъда повече. Ще се опитам да се ваксинирам веднага след като това е възможно за мен и моята професионална група. Смятам, че по този начин наистина ще можем да вземем едно голямо предимство пред вируса, защото той в момента не подбира и става все по-упорит и по-безпощаден. Виждаме последни развития в Обединеното кралство, където учените твърдят, че вирусът е станал даже по-заразен и по-лесно се предава от човек на човек.

Каква информация има СЗО за новия щам във Великобритания? Разпространява ли се по-бързо, по-заразна мутация ли е, реагира ли по различен начин на ваксините?
Такава е първоначалната информация, която имаме. Обезателно ще продължим да събираме информация, защото до този момент тази, с която разполагаме не е изобщо достатъчна.

Кое ще помогне на хората в България да вземат информирано решение дали да се ваксинират?
Основното нещо, което може да натежи за решението на един човек да си постави ваксината, е вярата му в дългосрочното й действие и това, че тя не вреди, тоест няма сериозни странични ефекти. Това се наблюдава и в изследването като основна мотивация на хората да се ваксинират. Другото е ваксината да бъде препоръчана от доверено медицинско лице, това са най-често общопрактикуващите лекари. Ако тяхното професионално съсловие подкрепи ваксините и препоръча на пациентите си да се ваксинират, то хората ще ги послушат и ще го направят. Това е ключов момент в борбата, която ни предстои.

Какви препоръки ще отправите към хората относно предстоящите празници?
Ще пожелая хубави празнични дни на всички, в които да проявят разум към по-възрастните си близки и да не се събират с хора от други генерации, тоест да не се смесват баби и дядовци с техните деца и внуци, защото децата много често са безсимптомни разпространители на коронавируса. Нека не празнуват и в големи компании. Това е цената, която трябва да платим сега преди поставянето на ваксина. В момента здравната система е изключително претоварена и човек трудно получава достъп до медицинско лечение, когато като има нужда от него.