Д-р Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването, с докторска степен по климатология от Софийския университет и автор в "Климатека", говори в предаването "Време за наука" за тропическите нощи, тяхното зачестяване и отражението на високите нощни температури върху човешкото здраве.

"Тропическата нощ е нощ, в която температурата не пада под 20 °C", обяснява д-р Спасова. Когато тя не пада под 30 °C, се използва понятието "супертропическа нощ". По думите ѝ високите нощни температури имат негативен ефект не само върху здравето, но и върху енергетиката и земеделието. При растенията хранителните вещества се натрупват по-бавно, когато температурите остават високи и през нощта.

Тропическите нощи нарушават съня и натоварват сърдечно-съдовата система. Продължителното задържане на високи температури дни и седмици наред води до т.нар. хронична жега, при която тялото не успява да се охлади и да си почине. "Четири дни с горещи вълни ни правят с 9 дни по-стари биологично", посочва д-р Спасова, като при хората, работещи на открито, ефектът е още по-силен. Нарушеният сън може да се отрази и върху сърдечно-съдови заболявания и диабет, да повиши раздразнителността и риска от пътнотранспортни и трудови произшествия.

Сред рисковите групи са жените над 50 години и възрастните хора, при които терморегулацията е понижена.

В България най-много тропически нощи има в Сандански – около 26, следван от Черноморското крайбрежие с около 20–22. В София те са сравнително малко, но броят им през последните години се е увеличил.

"Нощта е толкова важна, за да може тялото да си почине, да се освободи от този топлинен стрес", подчертава д-р Спасова. Затова тя препоръчва прозорците да бъдат затворени през деня и да се проветрява през нощта, слънцето да се спира с външни щори, а преди сън да се взема хладен, но не студен душ.